Колко от нас са преживявали стрес пред ситуация, която всъщност не е непосредствена заплаха за живота ни? На практика повечето от нас дори не забелязват въздействието на заобикалящия ни хроничен стрес: изискванията на социалната среда и работното място, семейното напрежение, липсата на сън, прекалено много задачи и прекалено малко време за изпълнението им.
Ханс Селие определя стреса като „неспецифичен (физиологичен) отговор на
организма на всяко поставено пред него изискване.
Стресът може да бъде положителен, но може да бъде и увреждащ за човека. Събитията, които хората възприемат като стресови, се наричат стресори. Едно и също събитие в зависимост от човека (тип, личност, култура,образование, умения, нагласи, моментно състояние и др.) може да се интерпретира като заплашващо или не; да бъде преживяно като стресиращо със съответните негативни последствия или да не окаже вредно влияние върху човека. Стресът не винаги е опасен, в определени ситуации той е необходим, мобилизира възможностите ни за справяне, активира нашата борбеност и пази нашето тяло. Начинът на отреагиране на стреса се нарича най-общо адаптация. Тя може да бъде успешна или неуспешна.
Стресът води до увреждане, когато е повече като интензитет и продължителност, отколкото е потенциалът за справяне на индивида. Тогава говорим за дистрес. Настъпването на трайни увреждания в организма (функционални или органични) се определя като дистрес. Той всъщност предизвиква, болестните разстройства – психични и соматични.
Стресът се разделя по няколко принципа на:
Соматичен стрес, възникващ под въздействието на физически или химически фактори
Психически стрес, който е състояние на силно изразено психо-емоционално преживяване на човека от конфликтни жизнени ситуации; фрустрация; сериозни загуби; промени, свързани с ограничаване на възможността за удовлетворяване на социални, биологични, емоционални нужди.
Стресът също така се разглежда като остър, ежедневен и професионален.
Симптоми на стреса на психично, емоционално, физическо и поведенческо ниво:
Емоционални и когнитивни промени:
- чувство на безпокойство и тревога;
- преживяването за значимост на ситуацията и последващи реакции;
- потиснатост, депресивно настроение;
- усещане за умствено изтощение;
- неспособност за концентрация, запаметяване;
- повишена раздразнителност, агресивност, яд;
- усещане за напрегнатост и невъзможност да се отпуснеш;
- тягостно чувство за невъзможност за справяне със ситуацията;
- мъчително усещане, за постоянен натиск, сякаш имаш повече задачи, отколкото можеш да поемеш;
Поведенчески и мотивационни промени:
- промяна на активността и на обичайния темп на работа;
- страх от неприятности или неуспех;
- липса на способност за възприемане на удоволствия или радостни събития;
- злоупотреба с лекарства, алкохол и храна;
- усещане за заплаха, опасност и оценка на ситуацията като неопределена;
- липса на контрол върху случващото се в живота;
- изоставяне на приятни занимания, хобита;
- не виждане на смисъл в обичайни дейности,
- липса на инициативност;
- намаляване на контактите и социално изолиране.
Физически реакции на стрес са:
- чести или продължителни простудни и физически заболявания,
- промяна в кръвното налягане, мускулно напрежение ( схванатост), сърцебиене, изпотяване, главоболие, проблеми с храносмилането, тежест в гърдите, промяна в апетита или теглото, косопад, проблеми в съня, учестено или бързо и повърхностно дишане;
- недостиг на въздух, усещане за задушаване, липса на физически сили;
- чести неразположения;
- постоянна тревога и безпокойство без реална причина;
- промяна в либидото;
